Преди да ви разкажа моята кратка история искам да ви дам малко информация за паническата атака
Що е то паническа атака?
Паническата атака е импулс,изблик на силен страх, който идва за секунди и достига своя връх в рамките на една минута. Симптомите на паническа атака включват изпотяване, повишен сърдечен ритъм, задух, треперене, замаяност, изтръпване на крайниците и втрисане.
Ето и моят случай
Това се случи лятото на 2018.Тогава бях безработен(По надолу ще разберете,защо е важно това!).Седейки на верандата вкъщи усетих леко замайване,изправих се от стола и за момент помислих,че се случва нещо нередно с мен,при което в тялото ми се активираха много неприятни процеси и усещаня (едни от най-неприятните,които съм усещал през целия ми съзнателен живот).
Усетих как ръцете и краката ми започнаха да треперят неконтролируемо,сърцето ми започна да препуска като лудо.Дишането ми се учести,което засили ефекта от замайването.Изпотих се и си помислих,че имам сериозен здравословен проблем.
Ако може с една дума да опиша всички симптоми,които изпитах в този момент,то думата беше адреналин или по-скоро СТРАХ.
Брат ми беше наблизо и веднага го извиках да отидем на лекар за да бъда прегледан веднага.
След 15 ужасни минути вече бях пред кабинета на кардиолога.Доктора ми направи всички изследваня и не установи нищо друго освен,че имам учестено сърцебиене(разбира се).Да,но аз не му повярвах.Помислих си,че нещо много лошо и сериозно се случва с мен и просто лекаря не иска да ме плаши.Изписа ми някакви лекарства за сърцебиенето и ме отпрати да се прибирам.
На следващата сутрин си направих кафе и излязох пак на терасата,но този път бях спокоен,все пак доктор ме е прегледал и ми е предписал лекарство.Видях стола,на когото седях предишният ден,но не посмях да седна на него,защото ми напомняше на неприятна случка. :)
Трябваше да отида на пазар до близкият хипермаркет.Качих се в автомобила си и потеглих.Светофара светна в червено (обикновенно се чака около 40 секунди на този светофар).Видях на огледалото за задно виждане как колоната от коли ставаше все по-голяма.
В този момент усетих как гореща вълна премина през цялото ми тяло,дишането ми стана затруднено.Отново допуснах адреналина да ме обсеби.В този момент исках просто да сляза от колата и да тичам без да се обръщам,но не можех,все пак десетки коли стояха зад мен и чакаха светофара да светне в зелено.Това бяха най-дългите 40 секунди в живота ми.
Отворих прозореца на колата защото не ми стигаше въздуха.Усетих как крака на педала започна да трепери,помислих си край,така ще приключи живота ми,но за щастие светна зелената светлина на светофара и в този момент магически симптомите ми започнаха да изчезват.Все пак избягах.Избягах от "лошият светофар",който ми причини всичко това.
Прибрах се и си помислих,че или умирам или се побърквам и умът ми се замъглява.Започнах да избягвам вече този светофар без да имам реална причина защо го правя.
Започнах да преживявам подобни случки и на други места.И така дойде момента,в който просто не исках да излизам навън,защото всичко ми напомняше за ужаса,който изпитвах.Беше ме страх дори и от хората.
Стоях си вкъщи и открих,че бирата лекува симптомите (въобще не го препоръчвам).Акохола замъгляваше съзнанието ми и подтискаше така наречените "паник атаки".
Без да осъзнавах,че се превръщам в алкохолик,ден след ден се "лекувах" с алкохол и се чувствах добре.Все пак симптомите ми изчезваха.
Този период продължи може би около година,когато един слънчев ден просто осъзнах,че не мога да продължавам повече така и е време да взема живота си в ръце и да се стегна.
Имах страст,която бях забравил.Обожавах модата и всичко свързано с нея.Именно тогава се роди идеята за този сайт.Започнах работа,като сервитьор в местен ресторант и в същото време пишех историята и бъдещето на моя сайт.
Бях толкова ангажиран,че почти не се сещах какво се е случило на този светофар или както се е случило на този стол.Постоянни мислех за работата си.Умът ми беше ангажиран.
Тогава осъзнах,че съм се справил с проблема(Само хората,които са преминали през това могат да ме разберат).
Знам,че в днешно време това е много актуална тема и вероятно специалистите биха ви казали да водите здравословен начин на живот,да се наспивате добре или пък да спортувате редовно,но моят съвет към всички вас,които страдат от това заболяване,защото според мен това е заболяване е да ангажирате ума си.Правете нещата,които обичате и бъдете по-често с любимите си хора.
Трябва да се научите да управлявате пристъпите на паника, да изживеете епизод на страх, да наблюдавате своите чувства, усещания и мисли - като учен.
Аз бях безработен и вероятно имах много свободно време да се вглеждам в тялото си.И не забравяйте никога,че паник атаката не може да ви навреди и не може да умрете от нея,защото това се случва само и единствено в главата ви.
Не сте сами и бъдете сигурни,че и това ще премине ! :) Ако искате просто да поговорите с някой може да пишете на нашият имейл адрес.
